св. Мина имен ден 11 ноември 2019, житие на светеца чудотворец
Свети Мина е настойник на сираците и бездомните, на националните лечители, знахари, войни и на хората, поели на дълъг път, закриля и дамите оказва помощ им да заченат, скрепява разтърсените бракове.
Имен ден на Виктор(-ия) и Минчо(-ка).
св. Мина именници: МИНА, МИНКА, МИНКО, МИНЧО, ВИКТОР, ВИКТОРИЯ, Мина, Минка, Минко, Миньо, Миндо, Минчо, Виктор, Виктория
св. Мина – 11 ноември
Кратка история на светеца
Свети Мина (също прочут като Minas, Menas, Mena, Mennas) (285 – 309), страдалец и вълшебник, е един от най-добре познатите египетки светци в Изтока и Запада, заради многото чудеса които се свързват с неговите молебствия и посредничесто.
Мина бил египетски боец в Римската войска, бил малтретиран тъй като отказал да се откаже от християнската си религия. Общата негова възпоменателна дата е 11.11 (11 ноември) или 13 дни по-късно – 24 ноември по Юлианския календар.
Неговия празник се празнува всяка година в православната черква на Александрия на 24 ноември по Грегорианския календар.
В източноправославните църкви които следват остарелия жанр или Юлианския календар също се чества на 24 ноември.
В източноправославните църкви, които следват новия жанр или актуализирания юлиански календар, както и в католическата черква, честването е на 11 ноември.
Въпреки, че св. Мина е по-незначителен светец в западните църкви, доста историци считат, че той е честват от тези църкви под името св. Кристофор, защото една от легендите за св. Мина настояват, че той както и св. Кристофор са носели детето Христос.
Смята се за патрон и настойник на всички национални лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път. На този ден дамите се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за наслада и благоденствие на дома.
Той изповядвал християнската религия и служил във войската, ситуирана в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан.
Това било по времето когато в Рим царували дружно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Имало публикуван от тях декрет с който трябвало да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава Мина, който отказвал да гледа това злополучие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се отдръпнал в планините. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, в сравнение с с хора, които не познават Бога.
Един ден св. Мина узнал от Светия Дух, че следва огромен празник в града и разгорял от ревнивост по Бога, оставил планината и пустинята и отишъл на празника с цел да посее знанието Господне. Той излязъл посред мястото за зрелища, с цел да го видят всички и влязал в спор с княза.
Князът заповядал да отведат светия в тюрма и да го пазят до сутринта, а самичък през целия ден взел участие в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всевъзможен метод се опитвал той да го склони към идолопоклонство, само че всичко било безрезултатно.
Воините отвели свети страдалец Мина извън града, където отсекли главата му, запалили огромен огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите пристигнали на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети остатъци в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била издигната черква в името на светия страдалец и по молитвите към светеца в нея станали голям брой чудеса.
Повече за светеца може да прочетете тук.
Произход на името Мина
Мина било неговото същинско име, съгласно историята неговата майка го нарекла „ Мина„, тъй като чула глас които и споделил amēn (амин). Minas [Μηνας] е метода го по който той е прочут в Гърция, до момента в който в Армения и на арабски е прочут като „ Mīna “ [مينا].
Живота на мъченика
Св. Мина е роден в Египет през 285 в град Задар, които се намира в региона на Мемфис. Неговите родители били родени му били аскетични християни, само че не са имали деца отдавна. Името на татко му било Eudoxios а на майка му Euphemia.
По време на празника на Мария, майката на Исус, Euphemia, се молела с насълзени очи пред иконата на дева Мария, да я подари Бог с дете. От иконата се чул глас който споделил „ Амин “. Няколко месеца по-късно, Euphemia родила момче и го кръстила Мина.
Eudoxios, властник на едно административно подразеление на Египет, починал когато Мина бил на четиринадесет години.
На 15, Мина се постъпил в Римската войска и получил висок ранк поради положителната известност на татко си. Повечето източници настояват че той служил в Котуания, макар че съгласно други източници той бил разпределен в Алжир.
Три години по-късно той напуща армията, решен да посвети целия си живот на Христа, и се отправил към пустината с концепцията да заживее друг живот.
След като прекарал 5 години като аскет, Мина видял в признание на ангелите, по какъв начин коронясвали мъчениците с превъзходни корони, и закопнял да се причисли към тези мъченици. Докато си мислел за това, той чул глас да му споделя „ Блажен си ти Мина, тъй като е благоверен живота ти от дете.Ще ти бъдат дадени 3 безсмърти корони: една за твоето непорочие, една за твоея аскетизъм и трета за твоето мъченичесто„.
Мина в следствие още веднъж декларирал своята Християнска религия.
След неговите мъчения при започване на 4ти век, св. Мина се снабдява с репутацията на вълшебен врач.
Култа към св. Мина е концентриран в Абу Мена покрай Александрия.
Болни хора от всички краища на християнския свят посещавали този град и бивали излекувани с помощта на св. Мина, който станал прочут като вълшебник.
Днес са открити доста дребни глинени колби и бутилки за светена вода или масло на които е изобразено името или лика на светеца, такива също се намират от археолози в разнообразни страни към Средиземноморието като Хайделберг в Германия, Милано в Италия, Далмация в Хърватия, Марсилия във Франция, Донгола в Судан, Меолс (Чешир) в Англия и светия град Йерусалим, както и съвременна Турция и Еритрея. Поклонниците изкупуват тези бутилки с цел да бъдат като част от фамилните им реликви.
Мощите на св. Мина
Войниците, които екзекутирали св. Мина запалили тялото му и го държали на кладата 3 дни, само че то останало невредимо. Сестрата на Мина подкупила бойците и съумяла да отнесе тялото му. Казила се на транспортен съд които пътувал към Александрия, където поставяила тялото на светеца в черква.
Когато времето на бдението завършило, по времето на папа Атанасий Александрийски, ангел пристигнал при папта и му наредил да натоварят тялото на св. Мина на камила и да се насочат към Либийската пустиня.
На едно място покрай бунар към края на езерото Мариот, не надалеч от Александрия, камилата спряла и отказала да помръдни. Християтните приели това като знак от Бог и погребали тялото на св. Мина там.
Берберите от Пентаполис възстанали против градовете към Александрия. Докато хората се подготвяли да се изправят против тях, Римския губернатор решил скрито да вземе тялото на св. Мина с него с цел да му бъде месия и бранител.
Чрезблагословията на светеца, губернатора съумял да надвие Берберите и се завърнал победител. Но все пак той решил да не връща тялото на истинското място а да го вземе в Александрия.
По пътя наопаки, до момента в който минавали край езерото Мариот, на същото място където тялото било заровено, камилата която била натоварена с тялото застанала на колене и отказала да се движи. Хората преместили тялото на друга камила само че и тя също отказала да се движи. Гобернатора осъзнал, че това е волята на Бог. Той направил ковчег от дърво което да не може да се разгради и сложил в него сребърен ковчег.
Богоговение
В началото на 5 век, местонахождението на тялото било забравено. Години по-късно, пастир до момента в който пасял овцете си на същото място, една от болните му овци паднала на земята.
Опитвайки се да я изправи тя била излекувана. Историята се популяризирала бързо и доста заболели идвали на това място и бивали излекувани като просто лягали на земята. През това време известната щерка на император Зено била болна от проказа.
Неговите съветници му споделили да я изпрати на това място и тя отишла. През нощта св. Мина се явил на момичето и й споделил, че неговото тяло е заровено на това място. На идната сътрин, дъщерята на императора била излекувана и тя разказала за нейното привидение на прислужниците си. Императора мигновено наредил тялото да бъде изровено и там да бъде издигната катедрала. Там израстнал огромен град, който бил кръстен на светеца.
Инфо:
